Здравейте,  Започвам една изключително болезнена и тъжна за мен история. Историята на моят живот. Родих се в едно семейство, в което парите и възможностите винаги са били дефицит. От там нататък, от самото начало родителите ми се караха, най-вече по вина на баща ми. Той налагаше насилие над мен, терор над майки ми, още откакто бях дете. Следваха ту раздели , ту събирания и в крайна сметка след най-много седмица се връщахме пак с майка ми в родното ѝ градче, където израстнах през по големия период от съществуването си. Общо взето майка ми и баба ми ме поръстиха.  През годините баща ми идваше , вдигаше скандали, заплашваше майка ми, следваха пак ходения при него. След това по часове депресиращи разговори, плюс това той изневеряваше на майка ми. Винаги е бил манияк на тема жени, дрехи и лукс.  Въобще аз самият ставах свидетел на тези гадни случки.  Когато бях на 4 години и половина, майка ми зачена второ дете. Мой брат. Първоначално баща ми искаше тя да абортира, обаче тя не го направи, износи детето и го роди. През годините, брат ми колкото растеше, те му отделяха цялото си внимание, а той ставаше все по разлигавен и нагъл. Носеше характерът на баща ми. Започнахме да не се разбираме още от ранна възраст, карахме се , стигали сме до бой, след което естествено той беше правият, а аз отнасях побоя от баща си, без даже да се поинтересува кой е прав , и кой не е.  Нещата ставаха все по критични. Майка ми изнемогваше да се грижи за две деца, баща ми по месеци не пращаше издръжка, по некое си време хвърляше по 40-50 лева ,колкото да не умрем от глад както се казва. Майка ми не работеше тъй като има заболяване наречено гуша. Тоест проблеми със щитовидната жлеза, имаше и сърцебиене. Не беше здрава. То нямаше и как да бъде, при тези гадни неща които ѝ причини баща ми. Дълги години обаче тя го търпя и ни водеше при него, незнайно защо. Освен това тук в нейното градче, където израстнахме, животът не беше по лек. Защото майка ми има брат, който е тотален алкохолик. Правел е какви ли не пиянски изпълнения, вадел е ножове, въобще ставали са много големи скандали. Обстановката в къщи беше нещо ужасно, което за едни подрастващи деца е убийствено. Точно по тази причина аз бях едва хлапе 1-ви клас , когато започнах да имам проблеми с нервите, страхове, фобии. Какво ли не. Заведоха ме при психилог. Той установи без съмнение, диагноза – страхова невроза, при това силно развита. Пиех хапчета известно време. Така и обаче не се възстанових.  Тръгвайки на училище бях тотален отшелник, да кажем аутсайдер. Не можех да се впиша в кръга на съучениците си, нито да заговоря с някого. Просто при вида на повече хора се сдухвах. Така започна тормоза в даскалото. Понасял съм много и всякакви унижения. За 8-те години през които учех, ученическия ми живот беше пълен хаос. Връщах се в къщи покосен и започвах да слушам пък изпълненията на семейството си. Брат ми никой не го закачаше за нищо.  Впоследствие израстнах като затворник буквално. Плачех лесно, колкото пораствах, все повече ме болеше че не можех да имам младежкия живот който заслужава да има всеки младеж. Тук винаги щом излезнех започваха луди подигравки, провокации. С две думи нито в нас нито на улицата съм видял спокойствие. Психиката ми бе рухнала тотално , започнах да отслабвам, нямах апетит да се храня. 8-ми клас като завърших вече бях разбит от всички преживелици. 9-ти като започнах , се случиха още по ужасни неща, пак побоища от баща ми, тормоз в училище… при което аз нямах повече сили. Принудих се да бягам от часовете, нямах друг избор, при което баща ми дойде, преби ме без да пита въобще за какво се е стигнало до тук. Взе ме и ме закара в неговото родно място, записаха ме там да уча. Това беше чиста агония за мен. Там не беше по различно. Неговото семейство винаги е презирало майка ми, и не спираха да ми говорат против нея. Отделно в училището като нов ученик всеки ме провокираше, скачаха ми на бой. Може би усещаха депресията и страхът в мен и дните ми ги правеха черни. Накрая се принудих, избягах на стоп от там. Върнах се при майка ми. Баща ми започна да звъни по телефона бесен. Да заплашва че ще ни избие. Накрая реши да се отрече от мене, и каза че не му пукало. Това беше хубава новина, единствената добра новина която можех да чуя. Но от всичко преживяно ,аз вече бях разбит наистина. Вече си бях провалил шансовете да продължа образованието си, сънувах нощем как баща ми е над мен и ме смачква от бой. Вуйчо ми тук правеше все по големи изпълнения, брат ми се държеше все по разлигавено и създаваше куп интриги в къщи. Дори не ходеше на училище, интриганстваше, но на него никой нищо не му казваше. Това е унищожителното положението в което се намирам, откак се помня.  Растях тотален саможивец. Излизайки навън, аз бях като неокопитен тъй като докато бях дете ми се забраняваше да излизам дори до магазин. И изведнъж излизайки, аз бях под подбив на всички мои връстници, че дори ии по малки. Никога не изпитах какво е щастие, какво е радост, обич и прочее.. Никой не ми позволи да се развия като човек. Тези мисли ме скапваха. Безпаричието в къщи нарастваше. Интригите също драстично растяха, сякаш с часове. И в крайна сметка на никой не му пукаше аз как се чувствам.  За капак на всичко, майка ми си беше хванала втори мъж. Той живя съвместно с нас близо 3 години.  В началото изглеждаше добър, разбран що годе, но живя месеци наред на наш гръб. Майка ми изтегли заем, а той не работеше и семейството ни само задлъжняваше по магазините, тук и там. Нощем той ходеше да краде. Въобще объркана история. В началото се представяше за коренно друг човек и когато вече си показа действителния образ, беше прекалено късно. Оказа се, че той просто е измамник, който така е лъжел хората, настанявал се е някъде, създавал е куп безредици и е изчезвал..  Отделно майка ми имаше проблеми и с брат ми, заради това че е приела в къщи втори мъж. Станаха какви ли не разправии. След това, нещата малко сякаш се поукротиха, но проблемите си ги имаше. Този мъж започна да работи… да изкарва някакви пари… Но те стигаха едва за ядене, и за некоя друга дрешка, естествено за брат ми най-вече. В крайна сметка след това се случиха още по-ужасни неща, този мъж отново напусна работа , семейството ни продължи да затъва.. Вкъщи караниците се превърнаха буквално в ежедневие. Един ден след поредния скандал у дома, този втори мъж на майка ми се смееше истерично, докато гледа как се изпокарваме.. И когато аз му направих забележка, той се опита да ми налети и да ме удари. Тогава го изгонихме от дома си с полиция...  Но щетите, които тоя човек нанесе в дома ни си останаха...  От тогава насам минаха над две години през които се случиха още по-ужасни неща в моя живот. Принуждавах се миналото лято и заминавах от нас, ходих да търся спасение по други градове.. Ставаше така че оставах да спя по гарите.. Щях да попадна в една секта. След това имах гонения от наркомани, какво ли не ми се случваше.. Бях много изтощен .. Краката ми бяха станали в рани..  Накрая ставаше така, че се връщах пак у дома , което беше поредна крачка назад, и адът за мен продължаваше. Нищо не се променя към по добро.  Пропуснах да кажа, че едва на 13 години претърпях операция. Твърде деликатна, от която лекарите казаха, че има риск да остана стерилен. Това беше още един ужасен шок за мен, и от този ден аз загубих напълно надеждите си за живот. Възстанових се чак след месеци от тази операция.. До днес състоянието в което се намирам е ужасяващо.  Чувствам, че животът ми буквално се разрушава, пропадам с всеки ден все по-надолу в бездната..  В момента в семейството ми цари тотален хаос. Скандали, сцени на агресия, пиянство.. Отделно е немотията .. Говори се само за умиране, за нещастия и нищо добро. Сякаш има проклятие в този дом. Брат ми, който създава непрестанно напрежение в нас, е забъркан с куп хора, които го заплашват с убийство и в нас само това се коментира, а на него му е смешно всичко това. Преди няколко месеца, една вечер както си седим у дома, се чу страшен шум, стрелба.. По едно време видях, че има дупки в прозореца, тоест - някой от улицата е стрелял.. Това е шокиращата среда в която аз живея.  Вуйчо ми също, когато се напие вдига скандали и той до небесата.. И в нас е някаква ужасия. Няма грам спокойствие.  Улицата тук е пълна с лоши хора, хулигани.. Просто подтискаща и страшна обстановка.  Семейството ми само коментират хората, този бил такъв, онзи - онакъв.. Имал пари, коли.. Само такива неща слушам. Майка ми е изцяло заета с брат ми, да обсъждат все неговото бъдеще.. А той е вманичен, че ще ставал много силен, че ще биел всички, и постоянно се смее. Писал в Интернет глупости на малки момичета, лъгал за себе си .. Заплашвал хората и изобщо е забъркан в страшни истории.  Около нас имаме и съседи- роднини, те са ужасни хора.. Имаме проблеми с тях от години. Понеже и къщата в която живеем е наследствена. С две думи - положението е ужасно.  Аз седя на тръни.. Чувствам стягане в гърдите, болки в главата, кошмари имам на сън.. Отслабнах до неузнаваемост.. Буквално се топя с всеки ден... А съм млад човек на 26 години. Стигнал съм до плашещо състояние... Всеки шум ме дразни, изпитвам чувство на страх, силна тревожност...  Осъзнавам, че имам спешна нужда от изолиране от целият този ужас...защото буквално тук с всеки ден аз губя живота, годините си, всичко .. Направо се задушавам вече и не издържам.. Мисля за самоубийство.... Това лято, май месец отново реших и заминах от нас. Бях се свързал с едни хора по Интернет, които обещаха че ще ми помогнат. Намериха ми работа. Но още при първия опит, отново ме нападнаха паническите мисли, сякаш блокирах.. И отново се провалих. Не можех да се справя с елементарни неща. Останах отново на улицата, но не исках да се прибирам отново тук, в този ужас. Така цял месец бях отново по гарите. Просих, за да мога да се храня. А какви неща преживях, какви страхове, просто не е за разправяне.  В средата на месец юни, отново се върнах у дома, защото нямах никакъв избор. Разбира се, откакто съм се прибрал, нещата са още по-ужасни. Не знам какво да правя. Появиха се в мен някакви натрапчиви мисли. Чувство на страх, че някой ме следи, че ще ме пребият всеки момент. Когато изляза навън, само докато ме погледнат хората, това ми вкарва паника. От няма накъде , започнах да ходя при един съсед, който живее до нас. Поддадох се няколко пъти и пуших марихуана с него. Последния път едва не изпаднах в безсъзнание...  Изобщо с всеки ден затъвам. И няма спасение. Вечер не мога да спя, лягам сутрин. Спя едва няколко часа, и то не е нормален сън. Забравям елементарни неща, не мога да си съсредоточа мислите над нищо. И така минава всеки ден и аз виждам как губя поредния ден от живота си. Чувствам се изсмукан, изтощен...  У дома няколко пъти вече чувам баба ми как ме проклева (тя обича да кълне)... Освен това са ми казвали, че не е трябвало да се раждам... И аз израснах с чувството че съм нежелан. Непълноценен.  Последните два месеца буквално имам чувството че в тази среда се задушавам, сякаш тия хора са енергийни Вампири които ми пият силите. Появиха се и някакви странни и налудничави внушения в мен... В нас когато видя някой с нож да прави нещо, веднага ми изникват някакви картини в съзнанието как с него ме разпорват, как ме дупчат. Отделно съм си втълпил че вероятно някой ден ще съм в друго измерение, където ще ме измъчват, ще живея в някакво робство ... И не мога по никакъв начин да махна тези мисли. Те са с мен и ме тероризират....  Няколкото пъти в които съм попадал сред други хора и на работно място, тотално зациклям и забравям какво трябва да правя. Става ми тежко, задушаващо и блокирам... Чудя се какво е това нещо, но не виждам смисъл в живота си вече...  И съм решил до няколко дни да се махам от тук. Просто не мога, защото затъвам с всеки ден, и се чувствам задушен вече... Искам да свърши всичко това.... Лошото е, че аз съм без средства, без възможности и не знам как ще се справя... Знам само, че така повече не мога да продължавам... Защото вече ме удари в глава, зъби, стомах.. Навсякъде това напрежение ме съсипа...  Питам се къде да търся някаква помощ, за да се възстановя от стресовете и да вкуся живот, радост.. Защото вече 26 години аз гния...  Мечтата ми е да бъда на ново място, това буквално ще ме съживи.. След това искам да се развивам, да падне целия този стрес от мен, да се обучавам и да си хвана животът в собствени ръце.. Защото не мога да преживея потресаващия факт че животът ми няма смисъл, и че аз съм в това окаяно положение.. Вероятно ще са ми нужни лечение и подкрепа .. А аз в момента съм без никакви възможности и затова с последна надежда изразявам историята си тук.